От паметта на времето:в мен
живее младостта на пролетта!
Дочувам птиците на любовта,
които пеят със слънчевия ден...
И неподозиран светъл каданс
наслагва нежни слова в ритъм!
И понякога учудено се питам:
нима природата дарява шанс
на всекиго в мигове на екстаз
да живее между земя и небе?
И наследеното ще да погребе
този свят в дванадесетият час?
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
