Jun 7, 2025, 10:06 AM

Наследство

  Poetry
262 3 6

От паметта на времето:в мен

живее младостта на пролетта!

Дочувам птиците на любовта,

които пеят със слънчевия ден...

 

И неподозиран светъл каданс

наслагва нежни слова в ритъм!

И понякога учудено се питам:

нима природата дарява шанс 

 

на всекиго в мигове на екстаз 

да живее между земя и небе?

И наследеното ще да погребе

този свят в дванадесетият час?

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите слова и поздравите, Дора!
  • Задавам си и аз подобни въпроси и най вече се питам - не съм ли вече пропуснала, уви, шанса от природата " в мигове на екстаз"... Чудесен стих, Стойчо,поздравявам те!
  • Благодаря за поздравите и пожеланията да живеем в хармония с природата,както и за оценката, Младен!
    Благодаря за философския коментар,Довереница!
    Благодаря за хубавите думи,оценката
    и поздравите, Миночка!
    Желая ви слънцето да огрява душите на дните ни!
  • Всечко е преходно в този живот, остава ни само, да се наслаждаваме, на всеки миг, Стойчо. Прекрасен стих. Поздравявам те!
  • Всеки получава шанс. Но.не всеки го използва...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...