От паметта на времето:в мен
живее младостта на пролетта!
Дочувам птиците на любовта,
които пеят със слънчевия ден...
И неподозиран светъл каданс
наслагва нежни слова в ритъм!
И понякога учудено се питам:
нима природата дарява шанс
на всекиго в мигове на екстаз
да живее между земя и небе?
И наследеното ще да погребе
този свят в дванадесетият час?
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
