Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние,
когато не заспиваш, празни приказки.
Тук, в ерата на моето безумие,
ламята с всички странности е свикнала
и вече си пести дъха и огъня,
не води битки с нощни подпалвачи.
По-друга е в дебелата си кожа.
Крилете си е свикнала да влачи. ...