Навярно си на правилното място
Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние,
когато не заспиваш, празни приказки.
Тук, в ерата на моето безумие,
ламята с всички странности е свикнала
и вече си пести дъха и огъня,
не води битки с нощни подпалвачи.
По-друга е в дебелата си кожа.
Крилете си е свикнала да влачи.
Не плаши, не доказва и е питомна,
и с три глави римува едновременно.
Не, не е болна. Даже няма тикове,
но диша, затова и не трепериш.
