7.08.2020 г., 13:08 ч.
Навярно си на правилното място
Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние,
когато не заспиваш, празни приказки.
Тук, в ерата на моето безумие,
ламята с всички странности е свикнала
и вече си пести дъха и огъня,
не води битки с нощни подпалвачи.
По-друга е в дебелата си кожа.
Крилете си е свикнала да влачи.
Не плаши, не доказва и е питомна,
и с три глави римува едновременно.
Не, не е болна. Даже няма тикове,
но диша, затова и не трепериш.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Никииии... Уж да спя, а минах през коментара ти и се разсъних.... Дали ще сънувам? Но ще разкажа😜😜😜😜❣️
-
Не водя битки с змейове и пазя си дъх до утре, че крилата
ми са счупени от подпалвачите.
По-друга съм в кожата си, познай ми белезите и раните.
Не обичам само с крилете си , когато е друго слънцето.
Не плаша, питомна съм до нозете си, всяка разлюляна сълза
е от окото ми.
С главите си съм силна и горда жена, римувам живота и плаша! -
Стиховете ми са от душа на глухарче, треперят в очите на вятър.
Разлюляни от писмата на сега и после, с шепота на кокиче.
С думите си преживявам болките, достигам птиците и облаците не са ми лихви.
Не дължа на никого скърбите, нося си ги като мравките, на гръб и от инат.
Че неудобствата са само за лицемерите, никога не ги задрасквам в скобите.
Не вярвам по пълнолуние да слагаш очилата, да порастваш повече от Палечка
и четеш суеверие.
Кой сме и равен ли е пътят до звездите.
Не вярвам да заспиваш с празни приказки, свършиха кибрите
и думите.
В ерата на моето безумие, фрезиите са сладки приказки.
За ламята в мен и огънчето в тихо пълнолуние. -
Не, Георги, това е ламята Спаска, много говори и все излишни неща,.... Но ти благодаря за усмивката!
Иринче, кой каквото си намери, миличка😜😜😜
Хубави почивни дни ви желая! -
Женска мечта - триглав /всякак/ дракон...
Романтично-фантастично. -
Днес всичко ме докарва до екстаз
Това стихо, включително.
Не бих повярвала на питомна ламя, която по котешки присвива очи от ъгъла. И по-добре е никой да не вярва. Заради самия него.
А може просто да търся най-силно импониращия ми прочит, не знам. -
ех, Стойчо! Колко си прав ...може би изхождаш от мъжка позиция и за мъжко поведение, а аз ще ти призная - и при жените е така...даже по-зле - страховете до такава степен нямат власт над чувствата, че се стига до изгарящи саможертви, да не река "глупости"!
Хубав ден, приятелю! -
Ах,тази ламя!Същински дракон!
Не съм сигурен в какво си сигурна, но не всякога имат власт над чувствата страховете на страданието..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да и се радваш как ти се усмихва,
а пък по пълнолуние клиширано
да се разплачеш щом се върнеш в приказката.
Невероятница!