7 авг. 2020 г., 13:08

Навярно си на правилното място

1.1K 6 9

Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.

Не вярвам да четеш по пълнолуние,
когато не заспиваш, празни приказки.
Тук, в ерата на моето безумие,
ламята с всички странности е свикнала

и вече си пести дъха и огъня,
не води битки с нощни подпалвачи.
По-друга е в дебелата си кожа.
Крилете си е свикнала да влачи.

Не плаши, не доказва и е питомна,
и с три глави римува едновременно.
Не, не е болна. Даже няма тикове,
но диша, затова и не трепериш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква ламя - и умна, и дресирана...
    Да и се радваш как ти се усмихва,
    а пък по пълнолуние клиширано
    да се разплачеш щом се върнеш в приказката.

    Невероятница!
  • Никииии... Уж да спя, а минах през коментара ти и се разсъних.... Дали ще сънувам? Но ще разкажа😜😜😜😜❣️
  • Не водя битки с змейове и пазя си дъх до утре, че крилата
    ми са счупени от подпалвачите.
    По-друга съм в кожата си, познай ми белезите и раните.
    Не обичам само с крилете си , когато е друго слънцето.

    Не плаша, питомна съм до нозете си, всяка разлюляна сълза
    е от окото ми.
    С главите си съм силна и горда жена, римувам живота и плаша!
  • Стиховете ми са от душа на глухарче, треперят в очите на вятър.
    Разлюляни от писмата на сега и после, с шепота на кокиче.
    С думите си преживявам болките, достигам птиците и облаците не са ми лихви.
    Не дължа на никого скърбите, нося си ги като мравките, на гръб и от инат.
    Че неудобствата са само за лицемерите, никога не ги задрасквам в скобите.

    Не вярвам по пълнолуние да слагаш очилата, да порастваш повече от Палечка
    и четеш суеверие.
    Кой сме и равен ли е пътят до звездите.
    Не вярвам да заспиваш с празни приказки, свършиха кибрите
    и думите.
    В ерата на моето безумие, фрезиите са сладки приказки.
    За ламята в мен и огънчето в тихо пълнолуние.
  • Не, Георги, това е ламята Спаска, много говори и все излишни неща,.... Но ти благодаря за усмивката!
    Иринче, кой каквото си намери, миличка😜😜😜
    Хубави почивни дни ви желая!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...