7 авг. 2020 г., 13:08

Навярно си на правилното място

1.1K 6 9

Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.

Не вярвам да четеш по пълнолуние,
когато не заспиваш, празни приказки.
Тук, в ерата на моето безумие,
ламята с всички странности е свикнала

и вече си пести дъха и огъня,
не води битки с нощни подпалвачи.
По-друга е в дебелата си кожа.
Крилете си е свикнала да влачи.

Не плаши, не доказва и е питомна,
и с три глави римува едновременно.
Не, не е болна. Даже няма тикове,
но диша, затова и не трепериш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква ламя - и умна, и дресирана...
    Да и се радваш как ти се усмихва,
    а пък по пълнолуние клиширано
    да се разплачеш щом се върнеш в приказката.

    Невероятница!
  • Никииии... Уж да спя, а минах през коментара ти и се разсъних.... Дали ще сънувам? Но ще разкажа😜😜😜😜❣️
  • Не водя битки с змейове и пазя си дъх до утре, че крилата
    ми са счупени от подпалвачите.
    По-друга съм в кожата си, познай ми белезите и раните.
    Не обичам само с крилете си , когато е друго слънцето.

    Не плаша, питомна съм до нозете си, всяка разлюляна сълза
    е от окото ми.
    С главите си съм силна и горда жена, римувам живота и плаша!
  • Стиховете ми са от душа на глухарче, треперят в очите на вятър.
    Разлюляни от писмата на сега и после, с шепота на кокиче.
    С думите си преживявам болките, достигам птиците и облаците не са ми лихви.
    Не дължа на никого скърбите, нося си ги като мравките, на гръб и от инат.
    Че неудобствата са само за лицемерите, никога не ги задрасквам в скобите.

    Не вярвам по пълнолуние да слагаш очилата, да порастваш повече от Палечка
    и четеш суеверие.
    Кой сме и равен ли е пътят до звездите.
    Не вярвам да заспиваш с празни приказки, свършиха кибрите
    и думите.
    В ерата на моето безумие, фрезиите са сладки приказки.
    За ламята в мен и огънчето в тихо пълнолуние.
  • Не, Георги, това е ламята Спаска, много говори и все излишни неща,.... Но ти благодаря за усмивката!
    Иринче, кой каквото си намери, миличка😜😜😜
    Хубави почивни дни ви желая!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...