Три ябълки паднаха от небето*.

Тупнаха меко в тревата сънлива.

На стобора петлето се стресна

и забрави да изкукурига на утрото.

С изкривени от артрита ръце,

баба Мане ги сгуши във скута си,

погали топчетата на броеницата

и заговори с небесните сили:

“ - Първата ябълка е за Валинка -

топло жълта, с лунички обсипана -

досущ като къдриците на внучката,

която баба й цяла година очаква.

Червената ябълка е за Анатолия -

ще я нарежа на тънички полумесеци -

като ангелите на добротата

да надвият коварната болест.

Розовата ще разделя на четири -

едно парченце за прекрасната Воске,

с очи като нощ и сърце на фея,

че най-голямата болка е, Боже,

да не можеш да прегърнеш онези,

които не са успели са те дочакат.

После ще подсладя душата

на Ясаман, Ованес и на брат Акоп

за упоритата им вяра в доброто

и силата да изживеят гордо живота.

Семенцата като деца ще отгледам,

и на пролет ще ги покълна, Боже.”

Баба Мане си говореше с Господ,

спрял за пет минути в село Маран -

приютило разноцветни животи,

паноптикум от изстрадали хора.

В съдбата - този велик магьосник,

Бог е с нас винаги и навсякъде,

Той е всички невидими нишки,

които ни свързват един с друг заедно.

Весела ЙОСИФОВА

* “Три ябълки паднаха от небето” - прекрасен роман на арменската писателка Нарине Абгарян. Препоръчвам.