26.01.2025 г., 9:14

Назаем от броеницата

444 0 0

Три ябълки паднаха от небето*.

Тупнаха меко в тревата сънлива.

На стобора петлето се стресна

и забрави да изкукурига на утрото.

 

С изкривени от артрита ръце,

баба Мане ги сгуши във скута си,

погали топчетата на броеницата

и заговори с небесните сили:

 

“ - Първата ябълка е за Валинка -

топло жълта, с лунички обсипана -

досущ като къдриците на внучката,

която баба й цяла година очаква.

 

Червената ябълка е за Анатолия -

ще я нарежа на тънички полумесеци -

като ангелите на добротата

да надвият коварната болест.

 

Розовата ще разделя на четири -

едно парченце за прекрасната Воске,

с очи като нощ и сърце на фея,

че най-голямата болка е, Боже,

 

да не можеш да прегърнеш онези,

които не са успели са те дочакат.

После ще подсладя душата

на Ясаман, Ованес и на брат Акоп

 

за упоритата им вяра в доброто

и силата да изживеят гордо живота.

Семенцата като деца ще отгледам,

и на пролет ще ги покълна, Боже.”

 

Баба Мане си говореше с Господ,

спрял за пет минути в село Маран -

приютило разноцветни животи,

паноптикум от изстрадали хора.

 

В съдбата - този велик магьосник,

Бог е с нас винаги и навсякъде,

Той е всички невидими нишки,

които ни свързват един с друг заедно.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

 

* “Три ябълки паднаха от небето” - прекрасен роман на арменската писателка Нарине Абгарян. Препоръчвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...