Три ябълки паднаха от небето*.
Тупнаха меко в тревата сънлива.
На стобора петлето се стресна
и забрави да изкукурига на утрото.
С изкривени от артрита ръце,
баба Мане ги сгуши във скута си,
погали топчетата на броеницата
и заговори с небесните сили:
“ - Първата ябълка е за Валинка -
топло жълта, с лунички обсипана -
досущ като къдриците на внучката,
която баба й цяла година очаква. ...