10 mar 2008, 14:54

Не идвай тази нощ

  Poesía
908 0 13
 

Не искам да те имам вече. Бреме си.

Тежат ми нощите ни. Воденичен камък.

Отрекох истината, даже себе си,

за да съм приказка и топлещ пламък.

Принцеса бях. Но само за нощуване.

За сънищата ти - остатъци от вино.

За ласките - откраднато бълнуване.

За късче пролет - в твойта тъжна зима.

Не идвай тази нощ. Ще съм далече.

Ще скитам в себе си... Да се завърна.

Ще паля спомените... на обречен.

Ще се опитам пак да се прегърна.

 

 

Изплаках те със болка на разсъмване.

Родих се в утрото, от мисли обгоряла.

Вечерната молитва бе за сбъдване,

а сутрешната - за раздяла...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ще скитам в себе си... Да се завърна". Къде "скиташ" сега, Поли?
    Върни се! Липсваш!
  • Невероятна вълшебница си!!!
  • "Не идвай тази нощ. Ще съм далече.
    Ще скитам в себе си... Да се завърна.
    Ще паля спомените... на обречен.
    Ще се опитам пак да се прегърна."

    Превръщаш тъгата в Поезия! Прекрасни са стиховете ти, Павли! Нежна женска сила се разлива във всеки един от тях!
    Благодаря за удоволствието, което ми доставяш с творбите си!
  • Изгарящи са и двете молитви...
    Завръщането в себе си винаги е
    трудно и болезнено...,но нужно...
    Възхитена съм, отново!
    Поздравления,Павли!
    С обич!
  • Невероятен стих, наситен с болка и драматизъм!Поздравления, Павлина!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...