10 mar 2008, 14:54

Не идвай тази нощ

  Poesía
905 0 13
 

Не искам да те имам вече. Бреме си.

Тежат ми нощите ни. Воденичен камък.

Отрекох истината, даже себе си,

за да съм приказка и топлещ пламък.

Принцеса бях. Но само за нощуване.

За сънищата ти - остатъци от вино.

За ласките - откраднато бълнуване.

За късче пролет - в твойта тъжна зима.

Не идвай тази нощ. Ще съм далече.

Ще скитам в себе си... Да се завърна.

Ще паля спомените... на обречен.

Ще се опитам пак да се прегърна.

 

 

Изплаках те със болка на разсъмване.

Родих се в утрото, от мисли обгоряла.

Вечерната молитва бе за сбъдване,

а сутрешната - за раздяла...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ще скитам в себе си... Да се завърна". Къде "скиташ" сега, Поли?
    Върни се! Липсваш!
  • Невероятна вълшебница си!!!
  • "Не идвай тази нощ. Ще съм далече.
    Ще скитам в себе си... Да се завърна.
    Ще паля спомените... на обречен.
    Ще се опитам пак да се прегърна."

    Превръщаш тъгата в Поезия! Прекрасни са стиховете ти, Павли! Нежна женска сила се разлива във всеки един от тях!
    Благодаря за удоволствието, което ми доставяш с творбите си!
  • Изгарящи са и двете молитви...
    Завръщането в себе си винаги е
    трудно и болезнено...,но нужно...
    Възхитена съм, отново!
    Поздравления,Павли!
    С обич!
  • Невероятен стих, наситен с болка и драматизъм!Поздравления, Павлина!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...