10.03.2008 г., 14:54

Не идвай тази нощ

902 0 13
 

Не искам да те имам вече. Бреме си.

Тежат ми нощите ни. Воденичен камък.

Отрекох истината, даже себе си,

за да съм приказка и топлещ пламък.

Принцеса бях. Но само за нощуване.

За сънищата ти - остатъци от вино.

За ласките - откраднато бълнуване.

За късче пролет - в твойта тъжна зима.

Не идвай тази нощ. Ще съм далече.

Ще скитам в себе си... Да се завърна.

Ще паля спомените... на обречен.

Ще се опитам пак да се прегърна.

 

 

Изплаках те със болка на разсъмване.

Родих се в утрото, от мисли обгоряла.

Вечерната молитва бе за сбъдване,

а сутрешната - за раздяла...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ще скитам в себе си... Да се завърна". Къде "скиташ" сега, Поли?
    Върни се! Липсваш!
  • Невероятна вълшебница си!!!
  • "Не идвай тази нощ. Ще съм далече.
    Ще скитам в себе си... Да се завърна.
    Ще паля спомените... на обречен.
    Ще се опитам пак да се прегърна."

    Превръщаш тъгата в Поезия! Прекрасни са стиховете ти, Павли! Нежна женска сила се разлива във всеки един от тях!
    Благодаря за удоволствието, което ми доставяш с творбите си!
  • Изгарящи са и двете молитви...
    Завръщането в себе си винаги е
    трудно и болезнено...,но нужно...
    Възхитена съм, отново!
    Поздравления,Павли!
    С обич!
  • Невероятен стих, наситен с болка и драматизъм!Поздравления, Павлина!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...