Не идвай тази нощ
Не искам да те имам вече. Бреме си.
Тежат ми нощите ни. Воденичен камък.
Отрекох истината, даже себе си,
за да съм приказка и топлещ пламък.
Принцеса бях. Но само за нощуване.
За сънищата ти - остатъци от вино.
За ласките - откраднато бълнуване.
За късче пролет - в твойта тъжна зима.
Не идвай тази нощ. Ще съм далече.
Ще скитам в себе си... Да се завърна.
Ще паля спомените... на обречен.
Ще се опитам пак да се прегърна.
Изплаках те със болка на разсъмване.
Родих се в утрото, от мисли обгоряла.
Вечерната молитва бе за сбъдване,
а сутрешната - за раздяла...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
