Не искай да се върна .....
- Дома ела си, мило мое либе,
от колко време веч те няма?
Мъчно ми е, жално е без тебе,
ах каква е празнота голяма.
- Не мога у дома да се завърна,
една преграда е помежду ни.
И аз копнея, либе, да те зърна
сълзят очите, бяга и съня ми.
- Кога погледна, няма те у нас,
аз се разкъсвам цял, боли ме.
Много жален е нежния ти глас,
до мен ела си и прегърни ме.
- Ако се върна, пак ще си отида,
съседите ти зло ми пожелаха.
И близките ти с тежката обида
отхвърлиха ме и ме поругаха.
- Ти само си ела, да сме си двама,
изпепелява липсата ти моя ден.
Върни се, либе мило, веч у дома,
аз на теб само ще съм посветен.
- Мина време, всичко промени се,
ако се върна няма да съм същата.
Кога тръгна рекох ти „Върни се”,
остави ме за дълго сама в къщата.
- То беше, няма вече да те оставям,
една за мене си ти само на света.
Било е друго, минало забравям,
ти, либе мило, за мен си любовта.
- Една съм ти, но как да им простя?
Не ще успея обидите да забравя:
ялова била съм, нямало да родя,
мила рожба щом не съм ти дала.
- Ако това било е, недей се връща,
там далеч където си днес остани.
Аз сам ще дойда в новата ни къща
моят дом при теб е, ти ме приеми.
(а)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
