Фенерчето на малката светулка
протяга лъч към твоето сърце.
Навън тъмата ядно затупурка,
очите ти закрива бързо със ръце.
А Светлината толкова отдавна
в теб вижда лепкавия мрак.
С нов шанс към мисията славна
тя кани те по детски, пак и пак.
Не искаш ли да чуваш синевата,
росата ѝ да пиеш ден след ден?
Снишен във ръста на тревата
да видиш себе си във полет уловен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse