27 jun 2021, 7:32

Не искаш ли?

  Poesía
598 2 0

Фенерчето на малката светулка

протяга лъч към твоето сърце.

Навън тъмата ядно затупурка,

очите ти закрива бързо със ръце.

 

А Светлината толкова отдавна

в теб вижда лепкавия мрак.

С нов шанс към мисията славна

тя кани те по детски, пак и пак.

 

Не искаш ли да чуваш синевата,

росата ѝ да пиеш ден след ден?

Снишен във ръста на тревата

да видиш себе си във полет уловен.

 

Не искаш ли да пишеш нова утрин

в сърцето да заплуват чудеса?

И погледа ти чист да се събуди

съзрял зад облак цветовете на дъга.

 

Не искаш ли да те изкъпе Светлината,

да потече в небесни стихове във теб?

Ще видиш красота над красотата,

оставиш ли отворено, измъченото си сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...