Фенерчето на малката светулка

протяга лъч към твоето сърце.

Навън тъмата ядно затупурка,

очите ти закрива бързо със ръце.

А Светлината толкова отдавна

в теб вижда лепкавия мрак.

С нов шанс към мисията славна

тя кани те по детски, пак и пак.

Не искаш ли да чуваш синевата,

росата ѝ да пиеш ден след ден?

Снишен във ръста на тревата

да видиш себе си във полет уловен.

Не искаш ли да пишеш нова утрин

в сърцето да заплуват чудеса?

И погледа ти чист да се събуди

съзрял зад облак цветовете на дъга.

Не искаш ли да те изкъпе Светлината,

да потече в небесни стихове във теб?

Ще видиш красота над красотата,

оставиш ли отворено, измъченото си сърце.