Фенерчето на малката светулка
протяга лъч към твоето сърце.
Навън тъмата ядно затупурка,
очите ти закрива бързо със ръце.
А Светлината толкова отдавна
в теб вижда лепкавия мрак.
С нов шанс към мисията славна
тя кани те по детски, пак и пак.
Не искаш ли да чуваш синевата,
росата ѝ да пиеш ден след ден?
Снишен във ръста на тревата
да видиш себе си във полет уловен. ...