27.06.2021 г., 7:32

Не искаш ли?

592 2 0

Фенерчето на малката светулка

протяга лъч към твоето сърце.

Навън тъмата ядно затупурка,

очите ти закрива бързо със ръце.

 

А Светлината толкова отдавна

в теб вижда лепкавия мрак.

С нов шанс към мисията славна

тя кани те по детски, пак и пак.

 

Не искаш ли да чуваш синевата,

росата ѝ да пиеш ден след ден?

Снишен във ръста на тревата

да видиш себе си във полет уловен.

 

Не искаш ли да пишеш нова утрин

в сърцето да заплуват чудеса?

И погледа ти чист да се събуди

съзрял зад облак цветовете на дъга.

 

Не искаш ли да те изкъпе Светлината,

да потече в небесни стихове във теб?

Ще видиш красота над красотата,

оставиш ли отворено, измъченото си сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...