Не казвай
Не казвай
Лекува времето, а още ме боли.
Годините минават, а не стигат
да заличат в очите ми очите ти...
И под клепачите ми още вика
онази няма, черна пустота,
която ми остави вместо сбогом.
Която ме разкъсва през нощта
и ме кръщава през вода и огън
със хиляди различни имена.
А истинското само ти го знаеш...
Не казвай, че минава любовта!
Не болест е.
Не лудост е.
Лъжа е.
Венцислава Симеонова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados
