Nov 20, 2013, 8:00 AM

Не казвай

  Poetry
1.2K 0 2

Не казвай

 

Лекува времето, а още ме боли.

Годините минават, а не стигат

да заличат в очите ми очите ти...

И под клепачите ми още вика

онази няма, черна пустота,

която ми остави вместо сбогом.

Която ме разкъсва през нощта

и ме кръщава през вода и огън

със хиляди различни имена.

А истинското само ти го знаеш...

 

Не казвай, че минава любовта!

Не болест е.

Не лудост е.

Лъжа е.

 

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...