Не казвай
Не казвай
Лекува времето, а още ме боли.
Годините минават, а не стигат
да заличат в очите ми очите ти...
И под клепачите ми още вика
онази няма, черна пустота,
която ми остави вместо сбогом.
Която ме разкъсва през нощта
и ме кръщава през вода и огън
със хиляди различни имена.
А истинското само ти го знаеш...
Не казвай, че минава любовта!
Не болест е.
Не лудост е.
Лъжа е.
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
