Не ме наричай с име
Не ме наричай с име, аз съм страст,
усмивката във крайчеца на устни.
А може и стихия да съм … с власт
на буря, завладяла всяка пустош.
Небето трябва три дни да вали,
за да отмие дирята ми кална.
Земята дълго мен от тебе кри –
измамност ли съм или съм реалност?
Не ме наричай с име, аз съм жар,
но не такава – гаснеща след клада.
Сълзата съм в зеницата на звяр,
открил какво за пръв път е пощада!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
