Не ме наричай с име, аз съм страст,
усмивката във крайчеца на устни.
А може и стихия да съм … с власт
на буря, завладяла всяка пустош.
Небето трябва три дни да вали,
за да отмие дирята ми кална.
Земята дълго мен от тебе кри –
измамност ли съм или съм реалност?
Не ме наричай с име, аз съм жар,
но не такава – гаснеща след клада.
Сълзата съм в зеницата на звяр,
открил какво за пръв път е пощада!
© Данаил Таков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
