От рози с повод ми е втръснало. По празници ли все ще ме обичаш? Едно "Обичам те", до голо лъснало. Вземи си го! На тебе не прилича. Червеното на розата е моят дом. В листата и не знаеш, че ме има. Измислих си да бъде мой заслон. (А исках да съм по-забележима). И мирисът и даже парфюмиран... Насила ли я караш да ухае? Така дори живота ни гримира. А той без малко да не се познае. Превърнали сме се във странници. А дните ни са станали числа. Обичай ме, но само между празници. Не ми е нужен повод за цветя.
По принцип не разбирам много от стихове, но все пак мога да определя кое ми харесва и кое-не. А твоят стих ми хареса страшно много. Прочетох го 3 пъти. Възхищавам се на таланта ти. Браво !
Ели, харесвам как пишеш. Този стих също не е лош, но честно, приеми го като приятелски съвет, недей да публикуваш всеки ден. Вече убедих и Рени в това, целта е да сме поети, а не публицисти, а ти си достатъчно добра, за да ти кажа направо, че кокото и да не е лош този стих, разводнява малко хубавото топличко, запазено от стиха ти от завчера. Не вярвам да си за минутката слава, която изживяваш, изчитайки суперлативи на четящите те. Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.