Не ми е нужен повод за цветя
От рози с повод ми е втръснало.
По празници ли все ще ме обичаш?
Едно "Обичам те", до голо лъснало.
Вземи си го! На тебе не прилича.
Червеното на розата е моят дом.
В листата и не знаеш, че ме има.
Измислих си да бъде мой заслон.
(А исках да съм по-забележима).
И мирисът и даже парфюмиран...
Насила ли я караш да ухае?
Така дори живота ни гримира.
А той без малко да не се познае.
Превърнали сме се във странници.
А дните ни са станали числа.
Обичай ме, но само между празници.
Не ми е нужен повод за цветя.
По празници ли все ще ме обичаш?
Едно "Обичам те", до голо лъснало.
Вземи си го! На тебе не прилича.
Червеното на розата е моят дом.
В листата и не знаеш, че ме има.
Измислих си да бъде мой заслон.
(А исках да съм по-забележима).
И мирисът и даже парфюмиран...
Насила ли я караш да ухае?
Така дори живота ни гримира.
А той без малко да не се познае.
Превърнали сме се във странници.
А дните ни са станали числа.
Обичай ме, но само между празници.
Не ми е нужен повод за цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
