22 oct 2009, 21:38

Не мога

  Poesía
868 1 9

не мога
да се слея с топлината
разделят ни морето и земята
и мисълта за теб 

да потопя
на дъното на моята душа

не мога

мълча...
заключих те завинаги в нощта
под звездния капак на небосклона
не мога от съня да те изгоня
не мога с ласка да те утеша
не мога да те задържа

не мога
с целувки да те задуша
под ключ

със девет катинара

в кутия да те прибера не мога



като онази  вяра

от някога...

като сълза от обич

и огън разгорял се от жарава

тъй съкровено тлея...

не мога с топлината да се слея
пространствата след теб да разпилея 
преди да догоря

... дали живея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...