Oct 22, 2009, 9:38 PM

Не мога

  Poetry
864 1 9

не мога
да се слея с топлината
разделят ни морето и земята
и мисълта за теб 

да потопя
на дъното на моята душа

не мога

мълча...
заключих те завинаги в нощта
под звездния капак на небосклона
не мога от съня да те изгоня
не мога с ласка да те утеша
не мога да те задържа

не мога
с целувки да те задуша
под ключ

със девет катинара

в кутия да те прибера не мога



като онази  вяра

от някога...

като сълза от обич

и огън разгорял се от жарава

тъй съкровено тлея...

не мога с топлината да се слея
пространствата след теб да разпилея 
преди да догоря

... дали живея

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...