22 окт. 2009 г., 21:38

Не мога

866 1 9

не мога
да се слея с топлината
разделят ни морето и земята
и мисълта за теб 

да потопя
на дъното на моята душа

не мога

мълча...
заключих те завинаги в нощта
под звездния капак на небосклона
не мога от съня да те изгоня
не мога с ласка да те утеша
не мога да те задържа

не мога
с целувки да те задуша
под ключ

със девет катинара

в кутия да те прибера не мога



като онази  вяра

от някога...

като сълза от обич

и огън разгорял се от жарава

тъй съкровено тлея...

не мога с топлината да се слея
пространствата след теб да разпилея 
преди да догоря

... дали живея

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....