18 nov 2007, 5:35

Не очакване

  Poesía » Otra
937 1 24

Приели неочакването вече,

отдавна мостът е изпепелен...

Съдбата го доказа и предрече.

Очакваш ли, оставаш наранен.

Кратък откъс. В него сме били.

Изминал вече... Ехото заглъхва.

Разбиват се вълните във скали,

а пяната им по брега пресъхва.

Залезът пристига, ден приключва.

Липсва глас, образ избледнява.

Извървяно в спомен се заключва.

Черно дойде ли, бяло не остава...

Назад не ще се върнем, никога.

Изгубени са в пясъка следите.

Приятелство? Било е "някога".

Остават сенки и сълзи в очите.

Едва ли можеше да е различно

Хубавото двойно се заплаща...

Минал миг, случване прилично

евтино в забрава се превръща...

 

(а)

17.11.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...