Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
18 nov 2007, 5:35

Не очакване 

  Poesía » Otra
673 1 24

Приели неочакването вече,

отдавна мостът е изпепелен...

Съдбата го доказа и предрече.

Очакваш ли, оставаш наранен.

Кратък откъс. В него сме били.

Изминал вече... Ехото заглъхва.

Разбиват се вълните във скали,

а пяната им по брега пресъхва.

Залезът пристига, ден приключва.

Липсва глас, образ избледнява.

Извървяно в спомен се заключва.

Черно дойде ли, бяло не остава...

Назад не ще се върнем, никога.

Изгубени са в пясъка следите.

Приятелство? Било е "някога".

Остават сенки и сълзи в очите.

Едва ли можеше да е различно

Хубавото двойно се заплаща...

Минал миг, случване прилично

евтино в забрава се превръща...

 

(а)

17.11.2007

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все пак, печално...(((
    Може би затова има накъсано дишане, при четене..
  • Благодаря ви за присъствието и коментарите.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • защо?!
  • Невероятен стих!!!
    Подрав и прегръдка,мила!!!
  • Разочарованието е болка понякога!
    Поздрави, мила Етчи!!! Тъжен, но много хубав стих!
  • Браво, Ани! Поздрави!!!

  • Благодаря ви приятели.
    Даша, не е малко, права си, то е безценно и несравнимо, различно е от другото.
    Утеха... Не знам.

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.
  • Етчи,
    жалко е наистина да се разделиш с приятел, но все пак имаш утешението, че ти е останал оня, с когото сте "навеки свързани", което не е малко.

  • Заслужаваш комплиментите.
  • Тъжно е Етчи, но стиха е прекрасен!
    Браво!
  • Тъжен, но прекрасен акростих!!!
  • Благодаря на всички за прочита и коментарите.
    Даша, двата текста нямат „общ корен", но си права за съчувствието, благодаря...
    При раздяла с приятел боли много, подобно на раздяла с любим човек.
  • Прекрасен акростих Етчи! Предръщам те мила!
  • "...орисани така сме: слети във едно
    навеки свързани - сърце, съзнание.
    Нека кънтят камбаните, да плачат …
    от този звук цял свят ще се пробуди.
    Ще видят „слепите” какво значат
    любов и вярност, без лъжи и заблуди..."

    Поздрав и съчувствия, Етчи!

  • Страхотно!!!
    И аз бях на същата вълна с предишния си стих...
    Позната картинка и... болезненост!
    ПОздрави, Етчи!
  • "Посоки различни поехме..."
    Великолепие! Поздрав, Етчи!
  • Поздравления!
  • Желая ти верни посоки,Ани-майсторке на акростиха!
  • Поздравления, Ани!!!
  • Браво Ани!
    Когото мостовете са изпепелени,остават спомените!
    А споменът не значи забрава!
    Прегръщам те!
  • Очакваш ли, оставаш наранен.

    За жалост понякога е така!!! За това наслаждавай се на мига, Ани!!! Поне спомените ни да са красиви!!!
  • Аплодисменти, прекрасно е.Прегръдки и пълно 6 от мен.Дълбоко и истинско е, силно ми въздейства.
  • Великолепно!
    С много обич, мила Ани.
  • Браво,Ани!Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??