Не очакване
Приели неочакването вече,
отдавна мостът е изпепелен...
Съдбата го доказа и предрече.
Очакваш ли, оставаш наранен.
Кратък откъс. В него сме били.
Изминал вече... Ехото заглъхва.
Разбиват се вълните във скали,
а пяната им по брега пресъхва.
Залезът пристига, ден приключва.
Липсва глас, образ избледнява.
Извървяно в спомен се заключва.
Черно дойде ли, бяло не остава...
Назад не ще се върнем, никога.
Изгубени са в пясъка следите.
Приятелство? Било е "някога".
Остават сенки и сълзи в очите.
Едва ли можеше да е различно
Хубавото двойно се заплаща...
Минал миг, случване прилично
евтино в забрава се превръща...
(а)
17.11.2007
© Анета Саманлиева All rights reserved.
