Не питай никога за вчера

9 mar 2017, 16:40

Poesía » De amor

247 2 2

Не питай никога

за вчера.

Там те няма.

Няма ме и мене.

Залостих входната врата.

И всяко връщане

е загуба на време,

не мога нищичко

да променя.

Не ме притискай

със въпроси

и догадки.

Да трупам пак

вина върху вина.

Те бяха като

втора кожа,

в тях се скривах.

Мълчанието

носи тишина.

Отново чакам тук

на прага ти -

новородена,

със шарф от есенна мъгла.

И гола-голеничка

ще замръзна

като ледена висулка,

ако поискаш

да се облека.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-09T19:41:44+02:00

Много хубаво!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-09T18:19:41+02:00

Браво! Определено започвам да се увличам по ледени момичета...Оригинално и завладяващо!😍