Не питай никога
за вчера.
Там те няма.
Няма ме и мене.
Залостих входната врата.
И всяко връщане
е загуба на време,
не мога нищичко
да променя.
Не ме притискай
със въпроси
и догадки.
Да трупам пак
вина върху вина.
Те бяха като
втора кожа,
в тях се скривах.
Мълчанието
носи тишина.
Отново чакам тук
на прага ти -
новородена,
със шарф от есенна мъгла.
И гола-голеничка
ще замръзна
като ледена висулка,
ако поискаш
да се облека.
© Христина Комаревска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
