Не питай никога за вчера
Не питай никога
за вчера.
Там те няма.
Няма ме и мене.
Залостих входната врата.
И всяко връщане
е загуба на време,
не мога нищичко
да променя.
Не ме притискай
със въпроси
и догадки.
Да трупам пак
вина върху вина.
Те бяха като
втора кожа,
в тях се скривах.
Мълчанието
носи тишина.
Отново чакам тук
на прага ти -
новородена,
със шарф от есенна мъгла.
И гола-голеничка
ще замръзна
като ледена висулка,
ако поискаш
да се облека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
