Не просто жена
Ухае на приказка днеска денят ти...
Ти бавно събличаш воала – тъга
и виждам те, както те срещам в съня си –
усмихнато утро... Не просто жена!
Обичам морето на теб да мирише,
щурец да си в мойта душа през нощта...
Обичам и вятърът... да те съблича –
и слаба, и силна... Не просто жена!
Понякога скривам се в лунна пътека...
На остров съм... Робинзон. Сам на брега...
Но с прилива сещам – в живота ми леко
пристъпваш на пръсти ти – моя съдба...
Прозрях съществото ти – атом любовен...
Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,
довята от вятъра – Ангел съдбовен...
Мечта в суетите... Не просто жена!
Далечен е островът... Дните са сиви
и дъха на пясък, море и... гора...
А ти си там – в ятото гълъби диви...
Съдба си ми, зная... Не просто жена!
Николай Дялков
гр.Тополовград,
Април, 2011год.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
