28.04.2011 г., 10:14

Не просто жена

2.1K 0 22

Ухае на приказка днеска денят ти...

Ти бавно събличаш воала – тъга

и виждам те, както те срещам в съня си –

усмихнато утро... Не просто жена!

Обичам морето на теб да мирише,

щурец да си в мойта душа през нощта...

Обичам и вятърът... да те съблича –

и слаба, и силна... Не просто жена!

Понякога скривам се в лунна пътека...

На остров съм... Робинзон. Сам на брега...

Но с прилива сещам – в живота ми леко

пристъпваш на пръсти ти – моя съдба...

Прозрях съществото ти – атом любовен...

Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,

довята от вятъра – Ангел съдбовен...

Мечта в суетите... Не просто жена!

Далечен е островът... Дните са сиви

и дъха на пясък, море и... гора...

А ти си там – в ятото гълъби диви...

Съдба си ми, зная... Не просто жена!

 

Николай Дялков

гр.Тополовград,

Април, 2011год.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Препрочитам с удоволствие!
  • Толкова хубава лирика пишеш!
    Поздравления, Николай!
    А за многоточията те разбирам - и аз си ги обичам...
  • Скъпа Вилдан, знам за многоточията. Но точно по това може да разпознаете моите стихове - с тиретата и многоточията... Благодаря на всички за хубавите думи!!!
  • Браво и от мен!
  • Когато ме обхване униние, това е стихът, който би ми възвърнал самочувствието на човек и жена! Прелест си сътворил, Ники! Всеки стих е зареден до последната буква от душевния ти плам, но този- попил е целия тебе!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...