Не просто жена
Ухае на приказка днеска денят ти...
Ти бавно събличаш воала – тъга
и виждам те, както те срещам в съня си –
усмихнато утро... Не просто жена!
Обичам морето на теб да мирише,
щурец да си в мойта душа през нощта...
Обичам и вятърът... да те съблича –
и слаба, и силна... Не просто жена!
Понякога скривам се в лунна пътека...
На остров съм... Робинзон. Сам на брега...
Но с прилива сещам – в живота ми леко
пристъпваш на пръсти ти – моя съдба...
Прозрях съществото ти – атом любовен...
Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,
довята от вятъра – Ангел съдбовен...
Мечта в суетите... Не просто жена!
Далечен е островът... Дните са сиви
и дъха на пясък, море и... гора...
А ти си там – в ятото гълъби диви...
Съдба си ми, зная... Не просто жена!
Николай Дялков
гр.Тополовград,
Април, 2011год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
