Apr 28, 2011, 10:14 AM

Не просто жена

  Poetry » Love
2.1K 0 22

Ухае на приказка днеска денят ти...

Ти бавно събличаш воала – тъга

и виждам те, както те срещам в съня си –

усмихнато утро... Не просто жена!

Обичам морето на теб да мирише,

щурец да си в мойта душа през нощта...

Обичам и вятърът... да те съблича –

и слаба, и силна... Не просто жена!

Понякога скривам се в лунна пътека...

На остров съм... Робинзон. Сам на брега...

Но с прилива сещам – в живота ми леко

пристъпваш на пръсти ти – моя съдба...

Прозрях съществото ти – атом любовен...

Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,

довята от вятъра – Ангел съдбовен...

Мечта в суетите... Не просто жена!

Далечен е островът... Дните са сиви

и дъха на пясък, море и... гора...

А ти си там – в ятото гълъби диви...

Съдба си ми, зная... Не просто жена!

 

Николай Дялков

гр.Тополовград,

Април, 2011год.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Препрочитам с удоволствие!
  • Толкова хубава лирика пишеш!
    Поздравления, Николай!
    А за многоточията те разбирам - и аз си ги обичам...
  • Скъпа Вилдан, знам за многоточията. Но точно по това може да разпознаете моите стихове - с тиретата и многоточията... Благодаря на всички за хубавите думи!!!
  • Браво и от мен!
  • Когато ме обхване униние, това е стихът, който би ми възвърнал самочувствието на човек и жена! Прелест си сътворил, Ники! Всеки стих е зареден до последната буква от душевния ти плам, но този- попил е целия тебе!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...