28 апр. 2011 г., 10:14

Не просто жена

2.1K 0 22

Ухае на приказка днеска денят ти...

Ти бавно събличаш воала – тъга

и виждам те, както те срещам в съня си –

усмихнато утро... Не просто жена!

Обичам морето на теб да мирише,

щурец да си в мойта душа през нощта...

Обичам и вятърът... да те съблича –

и слаба, и силна... Не просто жена!

Понякога скривам се в лунна пътека...

На остров съм... Робинзон. Сам на брега...

Но с прилива сещам – в живота ми леко

пристъпваш на пръсти ти – моя съдба...

Прозрях съществото ти – атом любовен...

Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,

довята от вятъра – Ангел съдбовен...

Мечта в суетите... Не просто жена!

Далечен е островът... Дните са сиви

и дъха на пясък, море и... гора...

А ти си там – в ятото гълъби диви...

Съдба си ми, зная... Не просто жена!

 

Николай Дялков

гр.Тополовград,

Април, 2011год.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Препрочитам с удоволствие!
  • Толкова хубава лирика пишеш!
    Поздравления, Николай!
    А за многоточията те разбирам - и аз си ги обичам...
  • Скъпа Вилдан, знам за многоточията. Но точно по това може да разпознаете моите стихове - с тиретата и многоточията... Благодаря на всички за хубавите думи!!!
  • Браво и от мен!
  • Когато ме обхване униние, това е стихът, който би ми възвърнал самочувствието на човек и жена! Прелест си сътворил, Ники! Всеки стих е зареден до последната буква от душевния ти плам, но този- попил е целия тебе!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...