Одъртвам се със скорост вероломна.
Прекрачих сякаш някаква черта
и бръчка самохвално благородна
по гладкото ми чéло пропълзя.
Заседнах там по някакви столóве
и благо се отпуснах в леността,
наместо да откривам все по-нови
и по-различни шантави неща.
Прескачам предпазливо всяка локва
и нéрвя се дори на капка кал.
Снегът е само киша непребродна
а слънцето – безмилостен мангал. ...