Одъртвам се със скорост вероломна.
Прекрачих сякаш някаква черта
и бръчка самохвално благородна
по гладкото ми чéло пропълзя.
Заседнах там по някакви столóве
и благо се отпуснах в леността,
наместо да откривам все по-нови
и по-различни шантави неща.
Прескачам предпазливо всяка локва
и нéрвя се дори на капка кал.
Снегът е само киша непребродна
а слънцето – безмилостен мангал.
Тренирам спортно пушене на място
и движа се със пет цигари в час,
а вечер на децата дудна страстно
как вреден този навик е за нас.
Кантарът сутрин моли за пощада
и циповете гърчат се със стон,
една утеха само ми остава –
отпрала съм внушителен балкон.
От ден на ден завяхва мисъл клета
и кратунее моята глава.
Как видно е от тези шест куплета,
че време е със римите да спра!
© Росица All rights reserved.
Това ти се удава страхотно!!!
Поздравления за написаното - Браво!