22 sept 2006, 19:17

Не спрях

  Poesía
2K 0 20
Не спрях да търся твоите очи
дори и в полъха на вятъра
и още въгленът им в мен гори
не зная как да те забравя

И още искам да си с мен сега
да имам твоята усмивка
и щастието между нас
до сетния ни миг да не затихне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми...много даже
  • Че какво му беше на предишното? "Твоите очи"
    Впрочем решението на автора е винаги най-важното! Защо ли тръгна, обаче, да си редактираш нещата? Интересно!
  • Да, Чар...
    Съгласна съм ,че заглавието е тъпо.За това от днес този шедьовър ще се казва...Не спрях...!!!
  • Поздравления и от мен
  • доста използвано заглавие на иначе вълнуващ стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....