Sep 22, 2006, 7:17 PM

Не спрях

  Poetry
2K 0 20
Не спрях да търся твоите очи
дори и в полъха на вятъра
и още въгленът им в мен гори
не зная как да те забравя

И още искам да си с мен сега
да имам твоята усмивка
и щастието между нас
до сетния ни миг да не затихне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми...много даже
  • Че какво му беше на предишното? "Твоите очи"
    Впрочем решението на автора е винаги най-важното! Защо ли тръгна, обаче, да си редактираш нещата? Интересно!
  • Да, Чар...
    Съгласна съм ,че заглавието е тъпо.За това от днес този шедьовър ще се казва...Не спрях...!!!
  • Поздравления и от мен
  • доста използвано заглавие на иначе вълнуващ стих!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...