22 сент. 2006 г., 19:17

Не спрях

2K 0 20
Не спрях да търся твоите очи
дори и в полъха на вятъра
и още въгленът им в мен гори
не зная как да те забравя

И още искам да си с мен сега
да имам твоята усмивка
и щастието между нас
до сетния ни миг да не затихне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми...много даже
  • Че какво му беше на предишното? "Твоите очи"
    Впрочем решението на автора е винаги най-важното! Защо ли тръгна, обаче, да си редактираш нещата? Интересно!
  • Да, Чар...
    Съгласна съм ,че заглавието е тъпо.За това от днес този шедьовър ще се казва...Не спрях...!!!
  • Поздравления и от мен
  • доста използвано заглавие на иначе вълнуващ стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...