22 сент. 2006 г., 19:17

Не спрях

2K 0 20
Не спрях да търся твоите очи
дори и в полъха на вятъра
и още въгленът им в мен гори
не зная как да те забравя

И още искам да си с мен сега
да имам твоята усмивка
и щастието между нас
до сетния ни миг да не затихне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми...много даже
  • Че какво му беше на предишното? "Твоите очи"
    Впрочем решението на автора е винаги най-важното! Защо ли тръгна, обаче, да си редактираш нещата? Интересно!
  • Да, Чар...
    Съгласна съм ,че заглавието е тъпо.За това от днес този шедьовър ще се казва...Не спрях...!!!
  • Поздравления и от мен
  • доста използвано заглавие на иначе вълнуващ стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...