Не спрях
дори и в полъха на вятъра
и още въгленът им в мен гори
не зная как да те забравя
И още искам да си с мен сега
да имам твоята усмивка
и щастието между нас
до сетния ни миг да не затихне...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Борисова Все права защищены
"Твоите очи"