22.09.2006 г., 19:17

Не спрях

2K 0 20
Не спрях да търся твоите очи
дори и в полъха на вятъра
и още въгленът им в мен гори
не зная как да те забравя

И още искам да си с мен сега
да имам твоята усмивка
и щастието между нас
до сетния ни миг да не затихне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми...много даже
  • Че какво му беше на предишното? "Твоите очи"
    Впрочем решението на автора е винаги най-важното! Защо ли тръгна, обаче, да си редактираш нещата? Интересно!
  • Да, Чар...
    Съгласна съм ,че заглавието е тъпо.За това от днес този шедьовър ще се казва...Не спрях...!!!
  • Поздравления и от мен
  • доста използвано заглавие на иначе вълнуващ стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...