Не съм сама
Останах без мечтите си -
отлетели безкрили.
Зарових аз сълзите си -
хиляди слънца загасили.
Танцуват звездите
в своите снежни одежди.
Блестят луните,
вплели в косите си кървящи надежди.
Пада дъждът,
заличава последните следи.
Ще прокънти ли отново смехът?
Но не... душата мълчи.
Дишам... докога?
Миналото ми шепти.
Не... не съм сама.
Смъртта зад мен върви.
отлетели безкрили.
Зарових аз сълзите си -
хиляди слънца загасили.
Танцуват звездите
в своите снежни одежди.
Блестят луните,
вплели в косите си кървящи надежди.
Пада дъждът,
заличава последните следи.
Ще прокънти ли отново смехът?
Но не... душата мълчи.
Дишам... докога?
Миналото ми шепти.
Не... не съм сама.
Смъртта зад мен върви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Завинаги Todos los derechos reservados
Вени,и аз се надявам да ставам по-добра.Прегръдки...
незабелязано, но неотлъчно(под формата на Надежда!) Много ми хареса стиха, Мария - ставаш все по-добра!Прегръщам те
