Feb 2, 2008, 2:44 PM

Не съм сама

Poetry

1K 0 5

Останах без мечтите си -
отлетели безкрили.
Зарових аз сълзите си -
хиляди слънца загасили.

Танцуват звездите
в своите снежни одежди.
Блестят луните,
вплели в косите си кървящи надежди.

Пада дъждът,
заличава последните следи.
Ще прокънти ли отново смехът?
Но не... душата мълчи.

Дишам... докога?
Миналото ми шепти.
Не... не съм сама.
Смъртта зад мен върви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

тюркоаз (Мариола Томова)

И на мен ми хареса, дерзай, мила Мария!!!
Поздрави!!!

2008-02-02T20:08:44+02:00
FeaR (Завинаги)

Благодаря ви!Разбира се,че ще продължа, Таня Вени,и аз се надявам да ставам по-добра.Прегръдки...

2008-02-02T20:01:45+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

И аз те следвам....незабелязано, но неотлъчно(под формата на Надежда!) Много ми хареса стиха, Мария - ставаш все по-добра!Прегръщам те

2008-02-02T18:26:27+02:00
radoslava29 (Радослава Михайлова)

Хубаво е!

2008-02-02T18:14:36+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Вземи от миналото само поуките и продължи по-мъдра и по-силна!Живота е непрестанно предизвикателство!Прегръщам те!

2008-02-02T14:55:33+02:00