Не съм сама
Останах без мечтите си -
отлетели безкрили.
Зарових аз сълзите си -
хиляди слънца загасили.
Танцуват звездите
в своите снежни одежди.
Блестят луните,
вплели в косите си кървящи надежди.
Пада дъждът,
заличава последните следи.
Ще прокънти ли отново смехът?
Но не... душата мълчи.
Дишам... докога?
Миналото ми шепти.
Не... не съм сама.
Смъртта зад мен върви.
отлетели безкрили.
Зарових аз сълзите си -
хиляди слънца загасили.
Танцуват звездите
в своите снежни одежди.
Блестят луните,
вплели в косите си кървящи надежди.
Пада дъждът,
заличава последните следи.
Ще прокънти ли отново смехът?
Но не... душата мълчи.
Дишам... докога?
Миналото ми шепти.
Не... не съм сама.
Смъртта зад мен върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Завинаги Все права защищены
Вени,и аз се надявам да ставам по-добра.Прегръдки...
незабелязано, но неотлъчно(под формата на Надежда!) Много ми хареса стиха, Мария - ставаш все по-добра!Прегръщам те
