Не съм сама
Останах без мечтите си -
отлетели безкрили.
Зарових аз сълзите си -
хиляди слънца загасили.
Танцуват звездите
в своите снежни одежди.
Блестят луните,
вплели в косите си кървящи надежди.
Пада дъждът,
заличава последните следи.
Ще прокънти ли отново смехът?
Но не... душата мълчи.
Дишам... докога?
Миналото ми шепти.
Не... не съм сама.
Смъртта зад мен върви.
отлетели безкрили.
Зарових аз сълзите си -
хиляди слънца загасили.
Танцуват звездите
в своите снежни одежди.
Блестят луните,
вплели в косите си кървящи надежди.
Пада дъждът,
заличава последните следи.
Ще прокънти ли отново смехът?
Но не... душата мълчи.
Дишам... докога?
Миналото ми шепти.
Не... не съм сама.
Смъртта зад мен върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Завинаги Всички права запазени
Вени,и аз се надявам да ставам по-добра.Прегръдки...
незабелязано, но неотлъчно(под формата на Надежда!) Много ми хареса стиха, Мария - ставаш все по-добра!Прегръщам те
