2.02.2008 г., 14:44 ч.

Не съм сама 

  Поезия
657 0 5
Останах без мечтите си -
отлетели безкрили.
Зарових аз сълзите си -
хиляди слънца загасили.

Танцуват звездите
в своите снежни одежди.
Блестят луните,
вплели в косите си кървящи надежди.

Пада дъждът,
заличава последните следи.
Ще прокънти ли отново смехът?
Но не... душата мълчи.

Дишам... докога?
Миналото ми шепти.
Не... не съм сама.
Смъртта зад мен върви.

© Завинаги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми хареса, дерзай, мила Мария!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря ви!Разбира се,че ще продължа, Таня Вени,и аз се надявам да ставам по-добра.Прегръдки...
  • И аз те следвам....незабелязано, но неотлъчно(под формата на Надежда!) Много ми хареса стиха, Мария - ставаш все по-добра!Прегръщам те
  • Хубаво е!
  • Вземи от миналото само поуките и продължи по-мъдра и по-силна!Живота е непрестанно предизвикателство!Прегръщам те!
Предложения
: ??:??