НЕБЕ И ЗЕМЯ

В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.

Земята ли оглежда греховете си там.
Страхливо поглежда от долу към Бога.
Свежда глава, очи притваря от срам,
усеща в сърцето си смътна тревога.

Лицемерно оправдание – не е виновна,
и сама изтръпва от думите греховни.
Душата затихва, скрила тиня зловонна.
Тайни, навред разнасящи плесен отровна.

Но светкавици свода небесен разнищват.
Гръмотевици навред като бомби свистят.
Феерия страхотна, но и толкова пищна,
че принудени душите, молитвено кървят.

Плисва вода, изпратена с надежда от Бога
с вяра, че греховните пластове ще измие.
Въртим се зловещо объркани в тревога -
с водата няма ли да бъдем отнесени ние...?

11 10 2015