11.10.2018 г., 16:01

Небе и земя

395 0 0

НЕБЕ И ЗЕМЯ

 

В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.

 

Земята ли оглежда греховете си там.
Страхливо поглежда от долу към Бога.
Свежда глава, очи притваря от срам,
усеща в сърцето си смътна тревога.

 

Лицемерно оправдание – не е виновна,
и сама изтръпва от думите греховни.
Душата затихва, скрила тиня зловонна.
Тайни, навред разнасящи плесен отровна.

 

Но светкавици свода небесен разнищват.
Гръмотевици навред като бомби свистят.
Феерия страхотна, но и толкова пищна,
че принудени душите, молитвено кървят.

 

Плисва вода, изпратена с надежда от Бога
с вяра, че греховните пластове ще измие.
Въртим се зловещо объркани в тревога -
с водата няма ли да бъдем отнесени ние...?

 

11 10 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...