В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там.
Страхливо поглежда от долу към Бога.
Свежда глава, очи притваря от срам,
усеща в сърцето си смътна тревога.
Лицемерно оправдание – не е виновна,
и сама изтръпва от думите греховни.
Душата затихва, скрила тиня зловонна.
Тайни, навред разнасящи плесен отровна. ...