В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там.
Страхливо поглежда от долу към Бога.
Свежда глава, очи притваря от срам,
усеща в сърцето си смътна тревога.
Лицемерно оправдание – не е виновна,
и сама изтръпва от думите греховни.
Душата затихва, скрила тиня зловонна.
Тайни, навред разнасящи плесен отровна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up