7 dic 2007, 12:25

Небеса

871 0 0

Опитах се да отлетя,

опитах се да докосна рая със криле,

но огледах се и видях,

че не съм твоя ангел.

Опитах се да ти извикам

да ме почакаш още малко...

ти бързаше за нея, за вечната наслада.

О да, сладка е тя,

но горчива е нейната следа...

Не сега, не в този живот,

а завинаги в сълзата на цвете,

завинаги в душата на дете,

завинаги в безкрайността

там ще те срещна някога,

но не сега, а когато всяка болка отлети,

когато мъката се изпари.

Когато преродя се в светлина,

когато отново сърцето ми лети.

 

13.11.07год. 11:49 am

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...